Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Към статиите
Всички кратки
Форум
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 Публицистика
 Наука и техника
 Игри
 Спорт
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Кратки в Сивостен :: Наука и техникаКратки в Сивостен
Последни публикации
England Medieval Festival

Публикувано в Статии :: Популярни, четвъртък, 01 декември 2011.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker

Макар в родината ни да се намират няколко сериозни и доста запалени организации, занимаващи се с възстановка на средновековната култура и събития, за мое огромно съжаление досега съм нямал възможността да посетя някое от организираните от тях събития. За сметка на това пък се сблъсках с подобно мероприятие отвъд Ламанша и смея да кажа, че си заслужава да има колкото е възможно повече и по-разнообразни. Не толкова заради образователния момент и възможността да се докоснем до отдавна отминали времена, колкото поради чистото забавление. Разбира се, това го твърдя от гледната точка на чист зрител-лаик, който се изтърсва със съвсем съвременно облекло и зяпа насам натам с неприкрито любопитство. Убеден съм, че когато човек е навътре в цялото нещо, то преживяването е далеч по-удовлетворяващо. Всеки от участниците иска да покаже най-доброто от себе си, да демонстрира някое ново оръжие, което си е направил вкъщи, или пък средновековно облекло, домашна медовина по антична рецепта и какво ли още не. Което не прави подобен фестивал изключителна привилегия на изкушените в изкуството да пресъздаваш миналото, а дори напротив – възможност за масите да разпуснат в приятна обстановка и да подкрепят това съвсем не евтино удоволствие.

Та, Английския Средновековен Фестивал се провежда всяка година в продължение на вече 19 лета в периода на един от поредните Банкови празници (Bank Holiday, или едни такива понеделници, случайно разпределени из годината, през които банките във
"Шнорхелуване" в Черно Море

Публикувано в Статии :: Популярни, петък, 18 ноември 2011.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker

Някак не си представяме, че родното Черноморие може да бъде атрактивна дестинация за подводни приключения. Няколко основни фактора обуславят сравнително бедна фауна. Това са изолираността му спрямо останалите водни басейни, ниската соленост (около 17 промила срещу 36 на Световния океан) и най-вече високото съдържание на сероводород, което прави невъзможно наличието на живот на дълбочина от около 150 метра и надолу. Затова повечето запалени гмуркачи се насочват или към съседна Гърция, или при финансова възможност за това, към по-далечни и далеч по-екзотични дестинации.

Въпреки всичко това крайбрежието предлага сравнително живописни растителни и животински съобщества, които са подходящи за забавление както на начинаещи гмуркачи, така и за развиване на подводен риболов и водолазен спорт. Напоследък в България се развиха няколко клуба, специализирани за обучение на водолази и дори има списание на български език, „Под вода”, което се радва на немалка аудитория. Прехода от чистото аматьорство към по-професионално развитие на този спорт в България включва инициативи като потапянето на бившия правителствен самолет ТУ-154 край бреговете на Св. Св. Константин и Елена, който да се превърне в изкуствен риф и база за обучение на водолази.

Това, което може да се види в Черно море по нашето крайбрежие, или поне това което видях аз е представено в следната галерия.

Сред най-обикновените представители на мешестите се нареждат конската
Малко познатата България: Ковачевица и Лещен

Публикувано в Статии :: Популярни, сряда, 16 ноември 2011.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker

Отдавна сме оставили зад себе си бойковата гордост – магистрала Люлин, подминали сме „най-големия” пазар за коли на старо, нов внос, в Дупница, където ядохме по две кебапчета в питка с лютеница на крак. Следват Горна Джумая, помпозният зимен курорт Банско, навремето всъщност едно доста спокойно и незастроено местенце, където да хапнете капама край камината, спускаме се между Рила и Пирин и навлизаме в части на Западните Родопи, непознати поне за мен до този момент. Само по себе си пътуването можеше да има много повече спирки, но целта ни е друга.

Спираме в Огняново за кратко пазарене на най-належащите продукти от първа необходимост и настроението леко преминава към по-студената скала. Банкомат няма, нито тук, нито наблизо, а изнежената софийска душа е свикнала на удобства, недостъпни по тези все още изолирани места. Проблемът се решава с не толкова кратка отбивка до Гоце Делчев. Пред „Пени маркет” има банкомат. Има и надписи на гръцки. Съседите с охота предприемат пътуването през отворената граница, за да пазаруват с няколко десетки процента по-евтино практически всичко – от хранителни продукти и алкохол до перилни препарати. Неминуемо, пазарът се съобразява с тях и това личи отдалеч. Тук няма море или ски писти, но това не пречи този край да процъфтява от друг тип бизнес. Освен „пазарния” туризъм, Западните Родопи предлагат и много възможности за изграждане на спа-комплекси, в един от които отсядаме за през нощта. Топъл минерален басейн и все още неприкрит
Бохемските квартали: Скадарлия

Публикувано в Статии :: Популярни, вторник, 08 ноември 2011.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker

Повечето исторически градове в Европа си имат по един такъв – квартал, където животът сякаш е замрял в едни други времена. Живописни кръчмички създават почти домашна атмосфера, предлагайки на туристите и местните безделници да се потопят в безгрижие и дори разгул. Според тълкуванието на „бохемски живот”, това е неконвенционален, лековат, артистичен начин на прекарване на времето без мисъл за злободневното. И някак, съвсем естествено, навява мисъл за добро хапване и пийване в приятна обстановка. Без да се приема като обвинение, но тук, на Балканския полуостров май сме първенци в това отношение. Затова стартирам краткия преглед на най-добрите места за пилеене на време и пари със столицата на западните ни съседи – Белград.

Самият „бял град” отдавна е спечелил място в сърцето ми, не само заради факта, че независимо от всичките нещастия, струпали се на главата на сърбите в последните десетилетия е в пъти по-уреден и чист от родната ни столица. Белград освен това е арена на може би най-кървавото футболно дерби – Партизан срещу Цървена Звезда, които отбори освен това притежават и прекрасни стадиони. Там се намира и живописната крепост Калемегдан, с изглед към събирането на Дунав и Сава, с военен музей на открито и доста прилична зоологическа градина. Там се намира и Београд Арина, за която доскоро нямахме какво да предложим като алтернатива за концерти. Има и много други забележителности, които си заслужава да се видят. Но мисълта ми беше за хапването и пийването.
Мъдростта на растенията: Смокиня

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария, понеделник, 19 юли 2010.

Прародината на смокинята можем да търсим сред планинските райони на Древна Кария, една от областите в Мала Азия. Днес това растение е широко разпространено из цялото Средиземноморие и субтропиците. То е едно от най-рано култивираните от човека растения, някои изследователи дори приемат, че е първото. Расте под формата на дърво, което може да достигне до 8-10 метра височина или като храст при по-хладен климат. Стволът на смокинята е гладък, покрит със сива кора. Корените и са мощни, имат голяма възстановителна способност. Листата са едри, с наситено зелен цвят. Смокинята е двудомно растение – мъжките и женски съцветия са разположени върху отделни дървета. Това е едно дълголетно растение – познати са екземпляри на възраст повече от 300 години.

Хранителните качества на плода на смокинята определят и голямото значение, което е имала за изхранването на населението. В древността, когато хората не са разполагали със захар, набавянето на необходимите количества за организма е ставало чрез консумацията на плодове. Особено голям дял в този процес се падал на смокинята. Това е едно от растенията, които човек започва да използва в най-дълбока древност - свидетелства за това се откриват на територията на древен Египет и Шумер. Плодовете на растението били употребявани както сурови, така и изсушени.

Познати са и лечебните качества на смокинята. В народната медицина се използват както плодовете, така и листата и. Отвари от тях намират приложение при
Мъдростта на растенията: Нар

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария, четвъртък, 15 юли 2010.

Нарът е едно от най-рано култивираните от човека растения - приема се, че е познат на човечеството от преди четири хиляди години. Негова прародина е Персия. Специалистите смятат, че нарът е имал огромно значение за изхранването на хората през онези далечни времена и го поставят в това отношение наред със зърнените култури и меда, смокинята, гроздето и маслината. Нарът бил добре известен в Близкия Изток още преди бадема, прасковата и кайсията да бъдат култивирани и разпространени в района.

Финикийците пренесли растението в страните от Средиземноморието посредством своите колонии. В Древен Рим го наричали „пуническа ябълка“, защото възприели нара от картагенците (пуните). Другото име на нара е гранат, което означава зърнест (лат.).

Растението се развива като гъст храст или невисоко дърво. Клонките му са фини, с малки и тесни листа. Цъфти с продълговати оранжево – червени едри цветове, които силно наподобяват пламъчета. За отглеждането на културата не са необходими специални грижи, всяка година дървото дава плодове. Но те могат да узреят само при дълго и горещо лято, макар да издържат на кратки зимни застудявания с температури до минус 9 - минус 12oС. Растението не понася обилна влага. Плодът на нара има сладко-кисел вкус. На големина достига размерите на голям портокал. Обвит е с кора, която съхранява от 400 до 700 ядливи семена, обвити с прозрачна ципа, под която прозира гладкото ярко червено месо, под което е скрито
Разпространените заблуждения: Мустангът

Публикувано в Статии :: Популярни, сряда, 28 април 2010.

Автор: Ангел Марчевски

Всеки от нас е виждал великолепните стройни мустанги, препускащи свободно из безкрайната американска прерия – много популярна картина, широко употребявана из всевъзможни филми, или пък реклами. Цялата тази прелест обаче не отговаря особено на истината, а мустангите като цяло са дребни, набити и гърбоноси кончета, които далеч не могат да се похвалят с кой знае колко привлекателен външен вид.

Всъщност, самата представа за американските диви коне като диви не е особено точна. В съвремието, единственият оцелял подвид див кон е конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), все още срещащ се в Монголия, докато вторият им представител, тарпанът (E. f. ferus), се смята за изчезнал от края на XIX - началото на XX век. Като трябва да подчертаем разграничението, че дивият кон (E. ferus) не е просто свободно живеещ такъв, а съвсем различен вид от одомашнения (E. caballus), и заедно със зебрите, магаретата и пр. двата принадлежат към род Коне (Equus), сем. Коне (Equidae) - класификация, звучаща на пръв поглед малко объркваща, но реално доста конкретна.

Примитивни и по-късно диви коне на северноамериканския континент всъщност са се срещали, но в следствие последната ледникова епоха, а много вероятно и лова от страна на пещерняците, това им разклонение изчезва напълно, и практически чак до пристигането на Колумб из двете Америки не се среща нито един представител на целия род. Колумб е първият, който прекарва
Сладководните гиганти

Публикувано в Статии :: Популярни, неделя, 28 март 2010.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker

"А окото й беше ей толкова голямо!", показал с разтворени шепи рибарят, на когото завързали ръцете. Може би виц, но не задължително далеч от истината. Сладководният спортен риболов може да предложи уникални емоции дори в улавянето на средно голям шаран, но под спокойната повърхност на бавно-течащите реки, както и в езера и язовири, понякога се крият истински гиганти, резултат от милиони години еволюция и изобилие от храна. В последно време именно тези представители на рибното царство са обект на огромен медиен и научен интерес, заради това, че са слабо проучени и защото са първите жертви на безогледното бракониерство и промишленото замърсяване. През миналата година Нешънъл Джиографик също обърна внимание на сладководните гиганти, чрез продукцията си Megafishes на еколога Зеб Хоган. В рамките на поредицата обект на изследване са риби от шест континента, за голяма част от които се носят легенди за човекоядство, до голяма степен преувеличени, но филмът успешно запознава зрителите с едни от най-големите сладководни риби на популярно ниво.

Първият въпрос е коя всъщност е най-голямата риба, и този въпрос не може да има точен отговор. Данните в повечето случай са противоречиви и без преки доказателства, рибарски легенди се разказват навсякъде по света, а за достигане на гигантски размери са необходими много години, които в повечето случаи рибите нямат на разположение. За момента поне три-четири вида спорят за първенство, като изключваме есетровите риби, които

Статии по годишен рейтинг
 
Най-четени статии в Наука и техника
Статии по вот
 
Статии по средна читаемост
Painfully 3